Първи стъпки в Африка

Това е Етиопия, исках приключение, получих го- внимавайте какво си пожелавате.

Кацаме в Адис Абеба в 3 през нощта, силно недоспали- пътуваме от 2 дни, все още съм болна, защото въпреки антибиотика не ми минава. Тъмно е, транспорт няма, такситата се кефят, почват от 15$. Спазаряваме се за 7$. Не знаем къде ни е хотелът и слизаме на пътя в нищото, а шофьорът стои и ни гледа накъде ще хванем, казва, че наоколо хотели нямало. Минаваме през строежи и черни пътища, хем псувам, че раницата ми тежи, хем осъзнавам, че в Африка с куфар е трудна работа. Строежи, строежи, стигаме казарма. Момчето на пост ни помага да си намерим хотела, после извиква и рецепциониста- макар че уж е с денонощна рецепция, всички спят. Хубавата новина е, че веднага ни настаниха и си легнахме най-сетне. Билетите за автобуса за следващата сутрин за Мекеле ни чакат в хотела, имах уговорка с Томи от агенцията за тридневния тур из земята на Афар, да ми ги купи. Отиваме в офиса да проверим за автобуса и научаваме, че има размирици по пътя и никакви автобуси не се движат. Предлагат ни да ни върнат парите. Нямаме избор, намираме офиса на Етиопиан Еър и си купуваме самолетни билети за отсечката за същия ден. Бегом към хотела, събираме багажа и обратно на летището.

Етиопия има две времена. Местно – с 6 часа напред, и за чужденци – 1 ч. напред от българското. Имат и местен календар с 13 месеца. Имаше проблеми докато се разберем дали е 14-ти или 15-ти. Мерихме си календарите с телефоните, докато докараме еднакво време.

С храната беше трудно, оказа се, че е великденски пост и в цялата страна никъде не доставят и готвят месо. Наложи се и ние да постим по принуда. И макар, че ястията бяха много вкусни, това постене ни дойде в повече. Винаги се храним при местните, така направихме и тук, а те ни се радваха и гледаха да направят всичко за нас. Накрая получихме касова бележка за сметката. Бях много учудена, вместо да ни излъжат и да ни надпишат сметката, те ни дадоха касова бележка, никога не съм предполагала, че в Етиопия има касови апарати.

Животът тук е труден. Шофьор взема 1000 бира на месец (около 60 лв.). Работи на повикване, защото няма работа. Няма такова нещо като минимална и средна заплата. Професия шофьор се смята за добър избор за мъж, въпреки че не гарантира работа. Полиция няма, по улиците патрулират войници. Войската е като в България, платена. Имало е донаборна служба, но е отменена. Имат ел. мрежа, но не всеки може да си я позволи. Канализация, обаче, има само в градовете. Дори в туристическата Лалибела всеки се оправя поединично – хотелите с канал, колибите- сещайте се.

Етиопия е известна с кафето си. Тук то е особена почит, приготвянето му е цял ритуал.

Децата, които трябваше да са агресивни, щом не им дадеш пари или бонбони, ми се радваха и с удоволствие ми позираха за снимки. А тази двете момичета ми донесоха бонбоните, които китайците от другия джип им подариха. Децата, които не са яли бонбони кой знае от кога, защото единствената възможност за това е да им ги даде някой турист, донесоха бонбоните на мен!

Потегляме на 3-дневен тур, ще изкачваме вулкана Ертале, ще видим серните полета Далол и солената пустиня Асале. Пътищата им са идеални, горивата струват лев за литър, а за джип се плаща данък 200 бира (местната валута) на година, или около 12 лв.

Вулканът се оказа голяма глупост. Пътувахме цял ден, половината от който як офроуд, ама толкова як, че ако не си вързан с колан, си удряш главата в тавана. След това, с едно фенерче и багажа на гърба, се изкачвахме 10 км. в тъмното по прахоляк и изстинала лава, и когато най-накрая достигнахме върха, потни, прашни и със сетни сили, бяхме възнаградени с една пушилка, която на всичкото отгоре ни обгази жестоко. Имаше мъгла и нищо не можахме да видим. Спахме под открито небе на земята. В 5 часа сутринта отново ни заведоха под строй до вулкана да се дообгазим, ако ни е било малко вечерта, и после същите 10 км. обратно, и офроуда също.

Серните полета Далол, най-красивото място в личната ми класация. Тук е много горещо, от октомври до февруари духа вятър, след това и той спира и температурите достигат 60 градуса. Тогава не водят туристи, правят го, ако само много искат, но ги карат да подпишат, че е на тяхна отговорност.

Земята е толкова суха, тук вали само 7 дни в годината. А еритрейци и афари се бият за тази земя. Пристигаме в солната пустиня Асале, тук хората по цял ден оформят блокове от сол и ги товарят на камилите, а после тези кервани пътуват по една седмица до Мекеле. От един курс изкарват по 1100 бира, около 63 лв.

След тура намерихме джип, с който по обиколните пътища, отново заради размириците, успяхме да стигнем до Лалибела. Размириците не са шега работа, видяхме изгорели камиони и джипове по пътя. Лош късмет за нас беше, че се случиха точно сега- свалиха министър-председателя и объркаха нашите планове.

И нали сме в една от първите християнски държави, не може без църкви. Но не си представяйте обикновени църкви, защото тези тук не са. Църквите в Лалибела, изградени от етиопския цар Лалибела, са вкопани монолитни църкви, а покривите им са наравно със земята.

Попитах тази жена дали може да я снимам, а тя пожела да се снима с мен. Толкова се радваше..

И отново полет, от Лалибела до Адис Абеба, късмет беше да намерим хотел за 20$ с безплатен трансфер.

Лично на мен Етиопия много ми хареса, успяхме да видим всичко, заради което дойдохме, макар и с цената на повече средства заради размириците, но безопасността ни беше най-важна. Сумата ни излезе еднакво като с джип и изцяло предвижване по суша, но с полетите беше по-бързо и безопасно. Срещнахме много добри и услужливи хора, като собственика на хотела в Адис Абеба, който ни закара до летището и спаси моето отчайващо положение, да се прибера без нито един сувенир. Сувенири никъде не видяхме, имаше само на едно място в Адис Абеба и ние никога нямаше да го намерим, ако не ни беше завел. Винаги съм казвала, че досегът с местните за мен е много важен.

За автора

Аз съм Пламена, обикновен човек, работя във военно формирование. Пътуваме със съпруга ми, понякога с приятели. Организирам сама пътуванията. Наравно със семейството ми, пътешествията са на първо място в живота ми. Не си представям да живея, без да пътувам.