Изтокът. Какви въпроси ни вълнуват и как той им дава отговор? Винаги съм се питал какво е знанието и как то рефлектира върху нашите мисли и живот? Да знаеш или не? Да научиш или преживееш? Все въпроси екзистинциални. Ние на запад се отъждествяваме обикновено със знанието. То е цел на всички образователни системи. Но тогава сме винаги нещастни, просто защото незнанието е многократно повече. Обратно, ако се отъждествяваме с незнанието, ние в някаква степен се чувстваме част от вселената. Защото тя е точно това – светове, които ние не познаваме. Аз го наричам- да преживееш своята несъвършеност с благодарност и любов към режисьора на филма, в който участваме. На изток хората са осъзнали този факт и не бързат за никъде. Те преживявяват момента, без да се стремят неистово да го разберат, както прави западният човек. Научаването е временно. То открива вратата към хиляди други въпроси, които са чакали скрити някъде наблизо. Осъзнаването, че сме несъвършени, е лекарството против нашето вечно безпокойство.

Да се смирим с нашето незнание – това е пътят, избран от Изтока.

Пътят на коприната – тези думи значат много. Това е повече от път. Това е символ. Исторически той има много разклонения, но основният минава през централноазиатските страни Киргизия, Узбекистан и Туркмения. Всяка от тях е една приказка, разказана сякаш от „Хиляда и една нощ“. Минавайки там за четвърти път, чувството не е обичайно. По тези земи в продължение поне на 15 века са се носили керваните със стоки, култури, религии и емоции от запад на изток и обратно. Памир и Ош, Ферганската долина, Ташкент, Самарканд, Бухара и Хива, са като естествен декор на вековни легенди. Дарваза/ Портата на ада/ в Каракум, Мари/ с Моргушката цивилизация/, Ниса и белия Ашхабад, са апотеоз на пътешественика по пътя на коприната. Спомените ми оттам не ми дават покой и ме дърпат за езика да разказвам, да споделя чутите легенди за номадите от Памир, суфистите от Бухара, зороастийците от Ниса и мюсюлманите от Самарканд. Влиянието на Руската империя е осезателно. „Голямата игра“ / спорът за надмощие и влияние по тези земи между Великобритания и Русия/, е оставила отпечатък и тук. Китайскита империя също е оставила следа с усещането си за вечност и неповторимост.. Простотата на Киргизия, Величието на Узбекистан и тайните на изолирания доброволно Туркменистан, са само ескизи от едно обаятелно платно. Източни багри и истории. Тук сякаш думите отстъпват място на мечтите. Докосвайки останките от такива грандиозни исторически събития, определили бъдещето дори на европейската цивилизация, човек не може да остане безразличен. Е, аз извървях своя път и надявам се запалих интереса ви. Останалото е във вашите ръце. Приятно пътуване!

За автора:

Пламен Узунов е сред малцината щастливци, които са успели да превърнат пътешествията в своя професия. Обиколил е всички континенти с изключение на Австралия, но сърцето му са успели да спечелят хората в Азия. Затова постоянно се връща там с идеята да опознае нови страни и народи.
“През 2001 г. имах възможността да пътувам повече в Азия. Първоначално пътувах сам, после започнах да водя приятели, но след всяка нова среща с Изтока интересът ми към тези различни култури все повече нарастваше. Така, по време на моите пътешествия, се заех да проучвам религиите, защото в много от случаите битността на хората се определя от техните вярвания. Ако искаш да разбереш един човек, трябва да знаеш в какво вярва. Дълбоко ме занимават типичните източни религии – ислямът, хиндуизмът, будизмът, зороастризмът.“