С “Roads less traveled” се означават маршрути, които се посещават по-рядко, има по-малко туристи и пътешествениците имат повече досег с местните хора. По принцип е така, но не и в Китай, където всичко е многолико, многоцветно, многошумно, многокитайско, много – от всичко по много 🙂

Пристигане

Кацнахме в Гуанджоу – един от четирите най-големи града в Китай. Пътуването с метро от летището до гарата отне час и половина – това беше първият ни сблъсък с китайския мащаб. Оказа се, че за да се качиш на влак в Китай, не трябва да имаш джобни ножчета, дезодоранти и т.н. така че, след някаква странна комуникация с жестове, пиктограми и псувни на български се разделихме с някои неща от багажа.

След няколко часа и първия ни (от осем) бърз влак пристигнахме в Гуилин. Може би бяхме уморени, може би силата не беше с нас, но все още се чудя какво правят туристите (според всички гидовници) в този град.

Първият ни  сблъсък с китайската кухня беше на следващата сутрин – закуската в хотела беше доста китайска –  оризови спагети, някакви зелени треви, яйце, нещо люто, нещо пържено, нещо като кекс. Поне чаят е супер – където и да седнеш за обяд/вечеря или просто така, ти сервират запарен зелен чай. Много го пият този чай – носят си китайците термосчета с чаена смеска и само си доливат гореща вода.

Как да (не) стигнем до Янгсуо?

Китайците винаги искат да ти помогнат, дори да не могат или да не знаят как.

Отиваме с раниците обратно на гарата в Гуилин, за да хванем някакъв транспорт до Янгсуо, а там няма никой, някакви гишета зеят отворени, един спи на моторетка – пред-обедна почивка 🙂 Предприемчив китайчун ни вижда, едни такива лутащи се, и отново с помощта на странната комуникация се разбираме, че ни трябва транспорт, спазаряваме с някак си и тръгваме след него.

Вървим, вървим, вървим – чудя се – пеша ли ще ходим до Янгсуо, накрая стигаме една кола, натъпкваме се в нея и потегляме, за да попаднем в задръстване. След известно време, китайчунът се превъзбужда и ни сочи нещо – пак се чудя – забележителност ли ни показва, що ли… Пак със знаци и двустранно мучене и кимане разбираме, че тоя човек ни е завел до автогара, от където тръгват месните рейсове за Янгсуо. Силно изнервени, успяваме да хванем току-що тръгналия автобус. Та се повозихме на най-бавния автобус, който, за да спести пари, не ползва магистрала или нормален асфалтиран път, а кара по чакъл, дупки, локви и спира да прибере всеки потенциален пътник. Може да е бавен, но пък имаше телевизор, дори филм – класиката „Enter the Dragon“ с Брус Лий, естествено на китайски, но пък в този филм диалогът не е много силен. Малко преди края на филма даже пристигнахме в Янгсуо.

Янгсуо (Yangshuo)

Самото градче не е нещо особено – има 3-4 „пешеходни“ улици, на които продават всякакви джунджурийки, естествено Made in China :). Има доста хора, но за наше учудване – едва 3-4 двойки бели (западни) туристи. Похапнахме китайско – пиле, ориз, фъстъци, моркови, чушки и люто + освежаващия зелен чай. Дори мрачното захлупено небе започна да изглежда по-приветливо.

Поразходихме се – извън тези пешеходни улици, Янгсуо прилича на гигантска строителна площадка, а могъщата река Ли е голяма, кафява и пренаселена с туристически кораби. Това, дето го пише в Lonely Planet, колко е хубаво пътуването с такъв кораб от Гуилин до Янгсуо, спокойно може да се пропусне. Попазарихме се с няколко таксита и накрая хванахме едно до 阳朔县高田镇凤楼村委王公山脚下(遇龙河边. Това да си имаш написан на китайски адреса, до който искаш да стигнеш, е много ценно нещо!

Нашето истинско приключение в Китай започна с едно колело на брега на не толкова могъщата, но също толкова кафява река Юлонг, далеч от тълпите на града!

Местността около Янгсуо много прилича на залива Halong във Виетнам, само дето го няма морето – високи карстови кули, обрасли с джунглярска растителност, малки пътчета, които изведнъж свършват в кафявата река, малки селца, от които хората ни гледаха с любопитство и усмивки.

Стигнахме го емблематичния Moon Hill – хълм, с естествена почти идеално-кръгла огромна дупка в него. Гледката е … не може да се опише с думи, те и снимките не мога да представят много точно тази красота, просто трябва да се види. На връщане спряхме да похапнем нещо на пътя (буквално) – не знаехме много какво е – имаше тофу, люто и май лук, леко запържено – вкусно.

На следващия ден, отново с колелата, тръгнахме нагоре по течението на Юлонг – невероятни гледки, леко напомнящи СаПа (Виетнам), жега, почти сами по пътеката покрай реката. След около 2-3 часа стигнахме до МОСТА – както се оказва, бил правен много отдавна, без спойки и т.н. – такива сме виждали и в България, та не бяхме много впечатлени, но пък разходката до там си струва.

Качихме на нещо като сал, велосипедите останаха някъде (и само се надявахме, че ще стигнат, където ще слезем от сала), и започна спускането по реката. Много релаксиращо (е, вярно щяхме да се обърнем веднъж, ама лодкарката овладя сала), отново красота от всякъде. Успешно се прибрахме – явно се бяхме разбрали на т.нар. Chinglish къде искаме да отидем 🙂

Беше още рано, а и почивката на сала вля нови сили в краката и решихме да отидем до старото (направо антично, според Lonely Planet) рибарското селище на Xingping. Може и да е било антично готино градче, но вече не е – пак много хора, много строежи, много шум – е, така е в Китай. Обаче, хълмът Laozhai е идеалното място за съзерцаване на залеза на реката Ли. Учудващо, нямаше почти никакви хора – и по-добре, че мястото на върха е доста ограничено и необезопасено. Въпреки потното изкачване и трудното слизане на челници, разходката по залез си струва!

 

Ние сме Тони и Диман – двама пътешественици, а от 2010 година вече четири.
Шегуваме се, че работим пътешественици, а през останалото време ходим на работа. За сега това не е така, но усилено работим по въпроса.
След всяко приключение намираме разлиечн отговор на въпроса „Защо пътуваме?“. Хора, които срещаме, ни показват, че животът може да се живее и по друг начин, разширяваме си кръгозора, ставаме по-толерантни към различното. Разбира се, вкусната храна, червеното виното и суровата природа допринасят за по-пълното изживяване на приключенията!

https://www.facebook.com/KaragisAdventures